ПЕПА ВИТАНОВА
В „Щрихи по житейската пътека” световно известният геолог академик Тодор
Николов (Кавалер на престижния френски
орден „Академични палми”) е събрал спомените и размислите си за изминатия личен и
професионален път.
Книгата (Издателство на БАН) не
е точно, по-скоро не е само автобиография. В нея има вътрешна фабула,
която я превръща в увлекателно четиво с
много илюстрации и информация, засягаща актуални въпроси, свързани с еволюцията
и бъдещето на планетата.
„Човекът
ще продължи своя щурм към космоса, а върналите се оттам ще носят все нови и
нови познания. По пътя към далечния космос може да се роди новият човек – вид,
различен от Homo sapiens. Такъв е законът на еволюцията – нови светове могат да
се усвоят само от същества с „нова конструкция” – интегрален интелект, който ще
носи наследствените черти от своите прадеди, но ще бъде формиран под влиянието
на факторите на новите среди на обитание.”
Aвторът
оборва нароилите се в последно време катастрофични визии за бъдещето на
човечеството:
„Животът на Земята реално има перспектива за съществуване поне
още 4.5-5 млрд. години. Като биологичен вид Homo sapiens има потенциал за
съществуване още 5-10 млн. години.”
Това,
което отличава автобиографията на академик Тодор
Николов от многото други летописи на известни българи, е позитивният тон. Книгата
не е използвана за реванш спрямо всички, които са се опитвали да спънат автора по
пътя. Такива сигурно е имало, но геологът не им обръща никакво внимание. „Реших
да пиша само за положителните неща в живота си. За учителите, от които съм се
учил, за студентите си, с които се гордея”, споделя и така дава отговор на
въпроса как при своите 85 години изглежда толкова млад и пълен с енергия.
Оптимизмът е най-сигурната антиейдж рецепта.
„Винаги трябва да
бъдем обути и готови за път.”
Накрая сте му сбъркали името на академика.
ОтговорИзтриване