Още по темата Русков - Господинов
Как един писател може
да стане „звезда“?
Читателската наивност
би отговорила на този въпрос бързо,
еднозначно и...невярно.
Не, не талантът ражда звезди.
Талантът обикновено
вирее независимо от средата. Няма нужда
от внимание, за да избуи.
В днешната българска
литература има много таланти, при това
блестящи, които издават великолепните
си книги в пълна тишина. Само тук-там
някой случаен критик въздъхва с възхищение
и се опитва да сподели възторга си. Но
това в никакъв случай не влияе върху
тиражите, върху името и популярността
на писателя.
Всъщност, технологията
за производство на звезди е винаги една
и съща, независимо от бранша.
Правилото е простичко
– за да станеш звезда и да опаковаш
таланта си в продаваема опаковка, самият
ти трябва да влезеш в образ, подходящ
за конюнктурата на пазара.
(Това важи дори за
учителите и инженерите!)
По света наличието на
посредници между писателя, издателите
и публиката помага авторът да не се
ангажира сам с измислянето и поддържането
на избрания образ. Когато някой обещаващ
ръкопис попадне в ръцете на добър
литературен агент, той мисли не само за
качеството на написаното, но и за начина,
по който ще го продаде – първо на
издателството, после на читателите, а
в крайна сметка най-вече на Холивуд.
За тази цел се търси
ниша.
Ниша на интерес и любопитство от
страна на пазара, съставен от консуматори.
Търсят се липси, които да се запълнят.
Например, преди „Хари Потър“ детската
литература нямаше кой знае какви
съвременни попълнения, с изключение на
бебешкия Доктор Зюс. Добрият маркетинг,
включващ и добре поддържаната енигма
покрай Дж. К. Роулинг, направи от
многотомника събитие – литературно,
филмово, субкултурно.
В България, както
обикновено, нещата са леко изкривени.
Липсват посредници и професионалисти
в изграждане на цялостни образи – на
твореца и творчеството едновременно.
Затова давещите се се спасяват сами.
Правят го само тези, които имат нюх или
добри приятели.
Колко са звездите – писатели у нас?
Броят се на пръсти,
имената им се знаят от всички, дори от
хора, които не са чели книгите им.
Това, разбира се, не са единствените талантливи, нито са единствените продуктивни,
нито дори единствените нужни на България писатели.
Те обаче са най-цялостните.
Вчера Милен Русков се
обърна с яростни думи към Георги
Господинов. Двама колоси всъщност,
най-продаваните и най-четените. (Третият
подобен популярен поради публичния си образ писател – Калин
Терзийски - в момента демонстрира
загубения си усет за интереса на публиката
и се вихри във „Фермата“ - тв предаване
по БТВ, което изобщо не покрива аудиторията
му.)
Естествено изниква
въпросът защо Русков избира за пореден път Господинов
за своя мишена.
Едва ли защото го смята
за единствения посредствен, но отличаван
писател у нас.
Всъщност, по този начин
авторът на „Възвишение“ - с цел или
неволно – маркира отново нивата на влияние в българската съвременна литература.
Той, само с
един статус, превърна литературната
сцена в Олимп,
като определи имената на
„боговете“. Избра си "враг", който е на
неговото ниво, и така навреди не толкова
на него, колкото на всички останали
писатели, които останаха само зрители
и коментатори на битката.
Те би трябвало да се
молят на Русков да се обърне с гняв срещу
тях. Да бъде още по-зъл дори. Защото това
е единственият начин да ги превърне в
звезди.
Псевдоскандалът с един
участник всъщност е белег за ново
преразпределение на дребния ни пазар.
Утре в книжарницата случайният читател,
видял във Фейсбук цялата тази патаклама,
няма да си купи свръхталантливата Яна
Букова. Нейното име не е блестяло на
бойно поле. Ще си купи Георги Господинов
и/или Милен Русков, за да види защо,
аджеба, точно тези двамата така се дърпат
за косите.
Може би не е нарочно, може би е случайно и стихийно това
избухване на Русков. Но е маркетингов
ход за милиони (е, на нашия пазар – за
хиляди).
:)))
ОтговорИзтриване