10 ЛЮБОПИТНИ ФАКТА ПОСЛУЧАЙ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РОАЛД ДАЛ

За всички, които обичат книгите с бликащо чувство за хумор, детските истории с кипящо въображение и историите с неочакван край днес е празник.
Рожденият ден на Роалд Дал от години се празнува съвсем наистина от всички негови почитатели, които измислят всякакви шантави и весели начини да припомнят колко е важен този ден.
Предлагаме ви 10 любопитни факта за този вълшебник на словото, който ни подари Матилда, Чарли и още куп невероятни и незабравими герои.

1.Британският писател Роалд Дал е чистокръвен норвежец - баща му Харалд се заселва в Кардиф в края на 80-те на XIX век, а през 1911-а се взимат с майка му Софи Магдалене. Пет години по-късно се ражда нашият човек, който е кръстен на полярния изследовател Роалд Амундсен - гордостта на Норвегия по онова време.

2. Роалд губи баща си и голямата си сестра, когато е тригодишен. Отгледан е с много любов от майка си и другите си три сестри. Майка му е толкова привързана към него, че по-късно писателят казва: „Тя беше като скала, истинска скала за мен, независимо какво съм направил. Даваше ми най-невероятното чувство за сигурност." Образът на бабата в суперзабавната книжка "Вещиците" впрочем е базиран именно върху госпожа Дал.

3. Това, че малкият Роалд се хваща с писане, хич не е случайно - баща му си води дневник години наред, а синът му следва неговия пример от осемгодишен. „Слагах го в тенекиена кутия, която не пропуска вода, и го закачах на най-високия клон на кестена в двора. Знаех, че сестрите ми не могат да го докопат."

4. Училище-мъчилище - Дал определено би могъл да е авторът на тази фраза. Хич не си падал по даскалото и единствените му щастливи моменти били междучасията, в които с няколко приятелчета точели лиги пред витрината на магазина за бонбони. Мда, и ние за Уили Уонка се сетихме.

5. Когато е на 9, Роалд е изпратен в колежа „Сейнт Питър", където го наляга зверска депресия по дома. За да се пребори с нея, той пише на мама Дал всяка седмица и не спира до смъртта й 32 години по-късно. Когато собствените му деца влизат в колеж, Дал задължително им праща по две писма седмично с разни забавни истории, които да поразсеят сдуханата училищна атмосфера.

6. Двуметровият мистър Дал трябва да благодари на Втората световна война за старта на писателската си кариера. През 1942-ра е изпратен във Вашингтон като военно аташе, където писателят Сесил Скот Форестър му поръчва да направи серия за преживяванията си на фронта, които пуска в Saturday Evening Post. Десет дни след като изпраща ръкописа си, Роалд получава следната бележка от Форестър: „Знаехте ли, че сте писател? Не съм променил нито дума по текстовете ви!"

7. За славата си на детски автор пък трябва да каже "благодаря" на децата си - започва да съчинява детски истории чак през 60-те, когато става баща за първи път. Преди това пише разкази за възрастни, които се славят с черното си чувство за хумор. Чуй този например: жена убива съпруга си, като го налага до смърт със замразено агнешко бутче, а след това опича „оръжието на убийството" и го поднася на следователите. Твърде английско, а?

8. "Джеймс и гигантската праскова" е първият му успех сред малките читатели. Самият Дал и за миг не си помисля, че току-така ще спечели хлапетата: „Трудно е да задържиш вниманието на едно дете, то няма концентрацията на възрастен. И знае, че телевизорът е в съседната стая".

9. Чарли и шоколадовата фабрика държи рекорда за най-голям тираж в Китай за всички времена - 2 милиона копия.

10. Един много важен цитат от Роалд Дал за всички, които обичат книгите и четенето: „Голямата ми страст е да се опитам да направя от децата читатели, да се чувстват удобно с книгата, а не да се страхуват от нея. Книгите не трябва да са страшни, а забавни, вълнуващи и прекрасни. Това да четеш ти дава страшни предимства."