КАКВО НИ КАЗВАТ КЛАСАЦИИТЕ ЗА НАЙ-ПРОДАВАНИ КНИГИ - АМИ..., НИЩО НЕ НИ КАЗВАТ

Излезе месечната класация на "Хеликон" за най-продаваните книги през август. В раздел Българска художествена литература четем: 

1. "Дневник от панелните блокове" от Никола Крумов

2. "Вещицата" от Венета Райкова

3. "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров

4. Чудомир. Събрани съчинения. Т. 1

5. "Президентът". Роман утопия от Димитър Недков

6. "Калуня-каля" от Георги Божинов

7. "Самодива" от Краси Зуркова

8. "Бяло сладко" от Димитър Шумналиев

9. "Антихрист" от Мартин Ралчевски

10. "Щъркелите и планината" от Мирослав Пенков

Можем ли да се доверим на тази класация за избор на книга? Едва ли. И тук не става дума за личните ни предпочитания, а за това доколко такава класация по продажби за период от един месец (да не говорим за седмица) е презентативна за литературните качества на съответното произведение? Отговорът е - до никак. Защото тя не показва продажбите в количествено отношение, но и ние - опазили ни Бог - не смеем и да питаме. Проблемът е, че това късче информация не ни дава и относителна представа коя книга е по-продавана, чисто относително, тъй като не споменава от кога е в продажба и дали е влизала в класацията до момента. 

Един от вариантите да сглобим пъзела е да разгледаме всички класации на Хеликон година назад, но това би било доста неефективно. Другият - да изчакаме годишните класации, но това едва ли е решение за изкушения читател. Може би най-разумното е да погледнем в Goodreads. 

Какво дава тази платформа - първо: информация колко читателя са си дали труда да отразят дадена книга; второ: усреднена оценка по петобалната система; трето: разбивка на вота; четвърто: мнения и отзиви.  

Читателите казват, че се смеят от сърце на тази книга. Същите читатели се смеят от сърце като зрители на „Комиците“. Няма разлика в нивата между книгата и телевизионното шоу. Вероятно хората имат нужда от известно количество непретенциозен хумор.

Книгата на Венета Райкова не е предназначена за изкушени от литературата читатели. Тя е насочена към малко по-интелигентната част от публиката на жълтите вестници. Друго си е да обсъждаш книга, а не дописка, докато ти правят ноктопластиката.

„Аз още броя дните“ е една от най-обсъжданите български книги в последните месеци. Най-често употребяваните епитети за нея са „разтърсваща“, „не можах да си поема дъх“, „увлекателна, но тежка“. Книгата безспорно има своите достойнства, хубаво е да се прочете, но определено не е най-добрата българска книга тази година.

Това е новото издание на събраните произведения на Чудомир. Все още не е качено в Goodreads, но отзивите за предишните, както и за всичко от този автор са великолепни. Изобщо не считаме за нужно да бъдат коментирани безспорните класици на българската литература, особено в случая с един от най-обичаните автори.

Димитър Недков е познат като бъбрив масон, чест гост на телевизионните студиа и като спътник в живота на  главната редакторка на в. „Стандарт“. Може би затова романът му не е точно роман, а полудокументален препис на мнения в социалните мрежи. Няма да четете литература, а политика. Преценете сами.

„Калуня-каля“ е наистина голяма книга. Силна, въпреки леко архаичния език – и авторовия, и на литературния герой. Нестандартен поглед към голяма и вечно болна за българите тема – Априлското въстание. Необикновена, изцяло неклиширана, любовна история. Задължително трябва да се прочете, важно е да я има и в семейната библиотека.

Тийнейджърска литература от американски тип. За любителите на „Здрач“ е добра. За любителите на добра литература – пълен здрач. То и средния рейтинг 3.25 го подсказва, но пък вижте колко много оценки и ревюта - така или иначе тази книга е явление. Всъщност дали това 3.25 не е плод по-скоро на разочарование от бомбастичните предварителни очаквания. 

Темата за Петър Дънов е рядкост в художествената литература. Димитър Шумналиев е доказал се писател. „Бяло сладко“ е интересна книга, без да е безспорен шедьовър. Една от книгите, които си струва да прочетете. И все пак учудващо е колко малко оценки има до момента. 

Признаваме си, че не сме чели „Антихрист“ на Мартин Ралчевски. Това не ни спира да зададем въпроса как е възможно и защо българска книга носи същото заглавие като шедьовъра на Емилиян Станев? Обещаваме, че ще я прочетем и ще напишем какво мислим за новия „Антихрист“. И все пак - този автор няма ли някой и друг почитател или приятел, които да са прочели книгата? Поне издател или редактор?! 

Ако сте чели разказите на Мирослав Пенков, не си причинявайте „Щъркелите и планината“. Нека американците опознават България чрез нея. Тази книга не е писана за нас. Но все пак трябва да признаем, че средната оценка 3.93 е доста висока, при това е получена от цели 271 гласувания - тоест няма как да е чисто субективна. По-скоро нашето мнение е такова.