СИЛВИЯ НЕДКОВА
Тези съвети са напълно сериозни. Целта им е да помогнат на хората, за които писането е вътрешна потребност, повече от славата, тиражите и лайковете в социалните мрежи. Позволих си да ги напиша, не за да "давам акъл", а за да помогна в преодоляване на терзанията, които неизбежно съпътстват начинаещия творец.
1. Запитайте се дали наистина искате да пишете
Това не е въпрос с лесен и бърз отговор. Дори в момента да ви изглежда така, утре може да се окаже, че писането отнема от съня, от купона, от работното време, от любовта. Отнема не само време, но и сили. Писането не е забавление, а тежък труд. Дайте си сметка дали ще се справите с неблагодарната работа, свързана със създаване, редактиране, преписване, преоформяне, триене и повтаряне, безпомощност, безсилие, бяс и депресия.
2. Преценете дали сте чели достатъчно
Много мераклии за писатели мислят, че четенето вреди на писането. И си остават с мерака. Точно обратното е – колкото по-малко сте чели, толкова по-зле ще пишете. Тези, които са създавали словесност – писмена или устна - преди вас, са оставили важни нишки, които трябва да се следят. Започнало се е още с митовете и легендите, в които са закодирани основните архетипи. Ако не ги познавате, ако не сте проследили еволюцията им през вековете, рискувате да си останете несръчни хлапета, имитиращи възрастните.
3. Бъдете критични
към себе си
Първото нещо, което ще напишете, ще ви се струва или гениално, или боклук – зависи от егото ви. То всъщност не е нито едното, нито другото. Вероятно е нещо съвсем обикновено. Но вашият поглед ще го раздува или смалява, защото е много вероятно да сте подвластни на „синдрома на огледалото“. Знаете, че в огледалото не виждате истинския си образ, защото дясното и лявото са разменени. Най-добре ви виждат околните. Не търсете оценка, нито похвала, а реален поглед. Ако сте чели достатъчно (виж т. 2), е много вероятно самият вие да сте способен да се погледнете отстрани. Но при всички случаи запомнете – вероятността да сте гений е под 0,1%. Вероятността да сте талантлив е 50%. Толкова е и вероятността да сте посредствен.
4. Не давайте първия си ръкопис на издател
Първият ви ръкопис е най-интимният, най-спонтанният и най-несръчният. Ако никога преди не сте писали, завършете първия, редактирайте го сам, изчистете го и го затворете някъде. Започнете втори. Изведнъж ще откриете, че сте много по-опитен и по-добър. Процесът е същия, както когато сте се учили да пишете буквички. Почва се с ченгелчета и завъртулки, а после оформяте почерка. Освен това всеки кандидат-писател е изкушен да вкара максимум себе си още в първия ръкопис. Тази интимност не винаги е правилен подход в началото, още не сте се научили кога да спрете. Излейте спонтанността в първия ръкопис. Много е вероятно той да си остане затворен някъде завинаги.
5. Пишете така, както
звучите в собствената си глава
За да пишете като друг човек, ви трябва много опит, болезнена емпатия, огромно проучване. Често посредствените писатели си мислят, че звучат по-добре през гласа на някой друг – на диалект, на жаргон, във висока стилистика. Винаги се усеща, когато не е естествено. Диалектът не е произволно стилизиране на народняшко звучене. Той има специфики, характерни за всеки регион, образност и символност, която е пряко свързана с особения строй на думите и изреченията. Жаргонът също може да се използва само след подробно проучване – той пък е дефиниран от поколенчески, регионални и браншови фактори. Високата стилистика я оставете на ерудитите. Те са малцина.
(ОЧАКВАЙТЕ ВТОРА ЧАСТ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар