КАК СЕ ПИШЕ ЕКСТРАОРДИНАРНА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА (за напреднали)

МИРЕЛА ЗАНЕВА

На вниманието на начинаещи и мастити литературни критици, блогъри и по-непретенциозни дилетанти, готови да рискуват в оценките си с нещо по-различно от „Хваща те за гърлото, стиска здраво сърцето и те разтърсва из основи“.

(ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: ЧЕТЕ СЕ САМО С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР!)

  

I  ВЪЗХВАЛА, НАСЪРЧАВАНЕ И ДР. ПОЗИТИВНИ КОМЕНТАРИ

[Име на автора] е отново с една крачка напред пред конкуренцията, издавайки

неоавангардна

метамодерна

интертекстуална

плуридискурсивна

трансформираща секвенциите

енциклопедична

рязко революционна

семиотична

детерминираща  свободата

творба, която e смело и значително събитие за родната литература. За да бъде уловена дълбочината на тази поетика, трябва

непрекъснато да чуваме мълчание, процепи, пропадане между думите

да опознаем мястото на конвергция на контекстуалните лагуни

проявим рефлексия върху богатата палитра от вложени смисли

да осмислим тоталната купюра на апатията

конвергираме преконципирането на традицията в самотност

В тази книга има

сила

мощ

пауър

тяга

обратна тяга

в резултат на което е достигната 

митичната диалогичност на древността

свежестта и безпокойството на поетичния екзистенц

деконструкции на догмата на синтактичните традиции

екземплификации на аристократичното звучене на поетиката

асумпциите на прескриптивността, дивергентностите на тайните

 на битието.

Пример 1: Вихрогоний Пегасов е отново с една крачка напред пред конкуренцията, издавайки плуридискурсивна творба, която e смело и значително събитие за родната литература. За да бъде уловена дълбочината на тази поетика, трябва да проявим рефлексия върху богатата палитра от вложени смисли. В тази книга има обратна тяга,

 в резултат на което е достигната  екземплификация на аристократичното звучене на поетиката на битието.

II  СЕРИОЗНА НЕГАТИВНА КРИТИКА, ВЪЗМУЩЕНИЕ, ГОТОВНОСТ ЗА КУЛТУРЕН БУНТ

Заради [Име на литературна творба] [Име на автор] има от какво да се срамува както пред себе си, така и пред читателите. Същият е прибягнал до

безсрамно коабитиране с “високия” (университетски) постмодернизъм

неолиберални пазарни легитимации

следване на елементаризиращата, повърхностна представа за съвременност

тотално ненавременни суперфорации на ескстензивната мисловност

перихенрична метафоричност на екзистенциялната пермутативност

базирани върху

редуцирани очаквания за демонстрация на талант

неолибералните попълзновения на авторовото его

жалките остатъци гузна съвест у едно изгубено поколение

В този смисъл творбата може да се разглежда като

пейоративен ритник срещу мярката за добро възпитание

комерсиално-литературно-академичен еквивалент на варенето на кьопоолу

теоретичното изритване на автора в канавката на литературното поле

стоково позициониране в сигналнооранжевата лафкозависимост от властта

Съществуването на такъв вид писане е нагледен пример за запада на българската литература, безочливата комерсиализация на жанра и

промискуитета и хибридните кръвосмешения на пошлото и бездарното

бездънната яма на егото на произвеждащия субект

овертна оверсимплификация на културно-идейното поле на социума

в контекста на вече споменатото.

Пример 2: Заради „Звездите над мен“ Сульо Пулев  има от какво да се срамува, както пред себе си, така и пред читателите. Същият е прибягнал до перихенрична метафоричност на екзистенциалната пермутативност базирана върху жалките остатъци гузна съвест у едно изгубено поколение.  В този смисъл творбата може да се разглежда като пейоративен ритник срещу мярката за добро възпитание. Съществуването на такъв вид писане е нагледен пример за запада на българската литература, безочливата комерсиализация на жанра и овертна оверсимплификация на културно-идейното поле на социума, в контекста на вече споменатото.

III  ДИАЛОГ С ПОДОБНИ

Господин/госпожо [име на събеседник]. Вярвам в чистота на намеренията Ви за развитие на  българската литературата и затова се надявам да осмислите в дълбочина мнението ми. Стихотворението на [име на автор] e, обективно погледнато

проява на изключителен творчески дух

израз на божествено вдъхновение

сравнимо единствено с величието на Ботев

извън сетивните рамки на нетренирания читател

бунт срещу опресивните системи, които – всички вие – участвате

тих патос на виктимизация на социално-сексуалната стигма

и не заслужава подобни

откровено наивни, но не по детски безобидни

по-мъртви от мъртво вълнение в Мъртво море

недостойни дори за снизходителното определение “дебютантски”

профано-дилетантски в своята дебилност

със завидната  дълбочина на кална локва 

евиденциално и хронично недубитативно игнорантни

прочити, като този, който предлагате. Творбата е

предпостмодернистична  и дори – бих казал – постпост такава

със солидна субтилна ентност на задния план

възхвала на сюблимно анти-академичното анархично търсене

със своего рода нова сидерасионна  предметност

субект на обвързващо истиннто  говорене имплицитност

рефлексия върху бунта срещу предразсъдъците и пунктуалното експониране на клишето

като едновременно с това диалогизира с [три примера на нашумели творби]. Дискурсът, който си позволявате, не е на професионално ниво, а и лично мен ме остави (меко казано) в състояние на

дълбока, кризисна анхедония

имплицитна астения

акутна вегетативна кататония

компусилвна деструкция на личното ми спокойствие

душевна, интелектуална, морална турбуленция

несъзната трансвременна корелация с прогностична безсила.

Пример 3: Господин Хитров, вярвам в чистота на намеренията Ви за развитие на  българската литературата и затова се надявам да осмислите в дълбочина мнението ми. Творбата на Арсений Попвариев e - обективно погледнато -  тих патос на виктимизация на социално-сексуалната стигма и не заслужава подобни евиденциално и хронично недубитативно игнорантни прочити, като този, който предлагате. Творбата е рефлексия върху бунта срещу предразсъдъците и пунктуалното експониране на клишето, като едновременно с това диалогизира с „Възненависение“, „Химия на щастието“ и „Гризни дръвцето“. Дискурсът, който си позволявате не е на професионално ниво, а и лично мен ме остави (меко казано) в състояние на несъзната трансвременна корелация с прогностичната безсила.

ДЕРЗАЙТЕ!