СОНЯ МОМЧИЛОВА
Романът на Екатерина Костова „Свети Никола от Залива на
подковата“ е най-вълнуващото четиво от български автор, което ми е попадало от
месеци, да не кажа години.
Когато Катя ми каза, че е написала роман, да си
призная, леко се притесних дали е успяла, защото в разказа е чудесна и безспорна
майсторка, но романът е друго плаване.
В морето, за морето и водите, които, още в Светото писание е казано, че се делят на горни и долни, Екатерина Костова плува като
същински класик. Вдъхновено и диктувано отгоре, повествование с тъга и усмивка,
напомнящо Милан Кундера и неговото мъдро вглеждане в историческите фотоси на
безпощадното съвремие. Не те оставя докато не затвориш 222-ра страница.
На моменти прихваш от живия сюжет, който носи мириса на цаца и евтин
тютюн, на моменти те заболява глава, като че си на масата с мраморния плот
на Зекови и делите гроздовата в пълно мълчание след
най-тежката загуба. Тук те закача въпросът коя е тя. Тази на идеала за
свободата, която уж дойде, но я предреди
опустошението, на детето ли, дето те е предварило на опашката за оня свят или
загубата на Онзи, чието благоразположение не се купува нито с пари, нито с
трудодни в пенсионната книжка, нито със самозабравата от убийственото
количество изпита ракия.
Като филм на Костурица се нижат картина след картина,
истинни и ярки, от бита на прехода, който ни държи като заседнал асансьор между
етажите в пътуването, което не знаем нагоре ли е, надолу ли. Плаче се, докато се
чете тази книга. Жал ти е за Никола и за Ветка, и за децата, и за децата на
децата. Жал ти е за светеца, който не може да слезе у дома си и за свирепата
фракталия на мъртвото течение, което ни отнася, ако имаме шанс, там където ще
свършим като герои в роман – без да намерят телата ни.
Роман за духа и за илюзиите на земното битие, което започва
там където се сливат морето и сушата, преди да ги раздели Онзи, за когото все не идва ред да отворим дума.
Браво, Екатерина Костова! Благодарности.
Екатерина Костова |
Можете да си поръчате романа с автограф от Фейсбук страницата на Екатерина Костова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар