Ангелина Александрова
преводач и редактор
Дмитрий Глуховски, „ Метро 2033“ – Ако не сте чули за тази фундаментална антиутопия, то твърде вероятно през последните години сте живели на Луната. На пазара вече е „Метро 2035“, но книгата, в която майсторството на Глуховский се разкрива най-пълно, е именно тази. Мрачна и завладяваща, не ви оставя да спите, докато не я приключите.
Алберто Моравия, „Нови римски разкази“ – Най-добрата проява на
гениалния писател за най-добрата страна на Рим – тази на творящия истории. Ако
сте били в Рим, от тези разкази ще ви се припие силно кафе и просеко, ако не ст
били – ще ви се приходи.
Силвия Плат , „Стъкленият похлупак“ – дори само заради
преиздаването си след 30 години, тази книга е литературно събитие на българския
пазар. Изумителелн психологически срез на депресията, отчаянието, алиенацията; явление
сред книгите от поколението си; великолепен превод.
Ахмет Алтан, „Край на играта“ – защото нищо не ни е по-непознато от
литературата на съседите ни. Интересен
криминален сюжет, добър разказ, необичайна фабула. И всичко това е отдалечено
едва на 2 часа от южната граница на България.
Ваньо Вълчев, „НОФОФ“ – притеснителна сатира. Толкова
притеснителна, че кара читателят през смях да се замисли какво е изпуснал в
политическия пейзаж около себе си. Великолепен стил на писане, тънък хумор и
страхотна структура.
Ханс Магнус Енцесбергер, „ Дяволът на числата“ – настолната,
накреватната, на-всичко книга на племеника ми.
Аз, филологът, съм очарована от начина, по който математиката може да
бъде представена и колко зловещо-забавно може да бъде едно уравнение. Не бих я
сложила нито в младежката, нито в детската литература, в тази книга има
философия за три университета. И въпреки – или заради това – децата я обожават!
Хатидже Мерием, ‚Търся си мъж“ – феминизъм, хумор, добър превод,
разкази, водени от една сюжетна нишка, която сякаш извезва картина на
съвременното турско общество. Ако някой търси отговор на въпроса:“Що за хора са
комшиите?“, ще го намери в тази тъничка книжка.
Дж.Р. Толкин, „Легенда за Сигурд и Гудрун“ – основополагаща за
всеки, който се интересува от скандинавска митология . Каква работа е свършил
Ангел Игов като преводач даже не мога да започна да мисля...
Обича ме, не те обича – калейдиоскоп от таланти, случки, истории,
маниери на писане. Сборникът излезе през февруари, дълго време държа
първенството за най-продавана книга – вземете си я, за да видите защо.
Пристрастна част от списъка:
„Всичките дни“ на Георги Томов – аз съм еидн от 13-те редактора в
тази книга – интересен експеримент, в който всеки разказ си има отделен човек
за „шлайфане и шкурене“ по думите на автора.
„Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова – рап-роман.
Роман – явление. Може да не се хареса на всички, прочели го, но неравноделния
му ритъм няма да ви остави на мира.
„Убиец“ на Васил Панайотов – за да можете след време да кажете:“Ех,
колко Чък Паланюк имаше в това момче и колко успешно се разви!“ Като редактор
на книгата скромно ще приемам благодарности, че съм ви я посочила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар