Днес е рожденият ден на Пауло Куелю.
Писателят, който направи видим вододела между двете литератури – добрата и
слабата. (Всички знаем, че съществуват, не всички си го признаваме.)
Куелю застана по средата им с цялата помпозност на Нобелов лауреат, четен от
масите.
Превърна се в символ сам по себе си, което вероятно е най-големият му
принос в съвременното литературно изкуство.
Важно е да си чел Куелю, преди да му се присмееш, да го обикнеш или да го
отхвърлиш обаче.
Ако го правиш, без да си отгърнал поне страниците на
„Алхимикът“, значи нямаш отношение нито към добрата, нито към слабата
литература. Значи си само кибик.
Трябва да се чете всичко. Не безогледно, напротив. Трябва да
се чете с осъзнаване на нивото и качеството. А после да се говори за прочетеното.
Не само и просто за емоцията от него, а за
въпросите и отговорите, които си открил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар