КАКВО ЧЕТЕ ПИСАТЕЛЯТ РАДКО ПЕНЕВ

"Риуалът“ на Радко Пенев излезе през юни и се превърна в лятната сензация на книжния пазар у нас. До момента книгата трупа само положителни отзиви и от критици, и от читатели.

„Дневната работа“ на Радко Пенев е морски офицер със звание капитан втори ранг. Бил е командир на два кораба и в момента изпълнява длъжността началник на отделение по подготовка и използване на силите във военноморска база Бургас, където живее със семейството си. Планира и провежда военни учения и операции.

Капитанът обаче има сериозно хоби – задълбочено изучава древната ни история, по-специално траките. Така се ражда и първият му роман – история, която събира в себе си исторически факти, мистерии, любов, криминална драма – от ранга на Дан Браун.

Разпитахме го за неговите литературни предпочитания. 

Какво четете в момента?

„Високите планини на Португалия“, на Ян Мартел. Още съм съвсем в началото, но вече се опасявам, че ще настъпи момент, в който ще трябва да я завърша. Истинско удоволствие е да се чете.

Коя е книгата, която бихте препоръчали на приятелите си да прочетат?

„Сто години самота“ от Маркес. В нея всеки би могъл да открие негова паралелна реалност, или по-скоро – палитра от светове, с които да разшири вселената си.

Коя е любимата ви детска книга?

Зависи в каква възраст от детството. Децата израстват твърде бързо и вкусът им се променя с месеци. Никога няма да забравя първата книга, която прочетох – „Тяпкин и горското човече“ (надявам се, че не бъркам заглавието). Като че ли най-силно въздействие ми оказа трилогията „Синовете на Великата мечка“. След това, вече в началото на тийн възрастта, брат ми бутна в ръцете една малка книжка на библиотека „Галактика“. Звън на камбани, гръм и трясък и един нов свят ме всмука в себе си. Нищо не можеше да ме спре да се втурна да го изследвам за дълги години. Мисля, че една голяма част от мен все още се намира там.

Коя книга ви кара да се заливате от смях?

„Пътеводител на галактическия стопаджия“, всичко на Удхаус.

А коя ви разплаква?

Трудно плача. Последно бях много близо, когато прочетох „Белият хотел“.

Коя е книгата, която се е предполагало, че трябва да ви хареса, а въобще не ви е допаднала?

Няма такава книга. Ако се доверя на нечия чужда преценка, то е защото съм намерил сходство във вкусовете и обикновено не оставам разочарован. „Високите планини на Португалия“ например, я купих заради препоръка на Силвия Недкова.

Коя е книгата, която бихте искали вие да сте написал?

„Сто години самота“. Необходими са специфични настройки на възприятието, за да напишеш нещо такова. Да превърнеш съзнанието си в антена с безкрайно широк диапазон на приемане не е по силите на всеки.

Кой е героят, с когото най-много си приличате? 

Намирам по малко от себе си навсякъде из книгите, не бих могъл да дам еднозначен отговор. Има герои, на които ми се е искало да приличам, но няма как да кажа – ето, това съм аз.