"ТОЙ ПАК Е ТУК", ТИМУР ВЕРМЕШ

Веселина СЕДЛАРСКА

Тази книга продължава да е сред най-продаваните в Германия. Тя започва с обикновено берлинско утро, в което Адолф Хитлер се събужда. Необикновеното е, че годината е 2011. Той – оказва се – пак е тук. „Той пак е тук“ е първата книга на Тимур Вереш, но тя го направи известен в целия свят. Преведена е на 36 езика, включително и на български. А вече е и на филм. 

За внезапно озовалия се в 2011-та година Адолф Хитлер гледката е странна и необяснима. Каква е например онази жена, която вижда да върви след кучето си и да събира нещо в найлонова торбичка? Изпражненията му?! Кой нормален човек върши такова нещо. Тази жена очевидно не е наред . Но ако има психически проблем, защо е на свобода? Как така човек с психическа болест или физически недъг може да се движи сред останалите представители на чистата, здравата раса?! Но пък колко чиста е расата, като на всяка фирмена табелка в ателиетата за услуги е изписано чуждестранно име, най-често турско? Всичко наоколо едновременно го шокира, но и му дава идеи как да бъде преодоляно това бедствено положение, в което е изпаднал германският народ.

„По принцип съм голям противник на смесването на предназначенията. Сега радиото просвирва и тези сребристи дискове, самобръсначката бръсне и мокро, и сухо, бензинаджията продава и съестни продукти, телефонът е не само телефон, но и календар, и фотоапарат, изобщо всичко накуп. Това опасно скудоумие води дотам, щото нашите младежи по улиците непрекъснато да зяпат в телефонните си апарати и хиляди от тях да бъдат прегазвани. Една от първите мои задачи ще бъде забраната на такива телефонни апарати, респективно разрешаването им само за останалите расово малоценни елементи и дори евентуално задължителното им въвеждане за последните. Тогава, ако щат, да се въргалят с дни по главните транспортни артерии на Берлин като премазани таралежи – поне практическата полза ще е налице.“

За берлинчани обаче гледката на Хитлер изобщо не е странна. Децата не го разпознават. Останалите виждат един човек, който прилича на Хитлер, облечен е като Хитлер, държи се така, както би се държал Хитлер, цитира с безупречна точност имена, дати и събития от времето на Хитлер – значи е много талантлив и старателно подготвен имитатор, какво друго би могъл да е? Имитаторите днес са на всяка крачка, но този наистина е необикновено автентичен и затова мястото му е – къде? – в шоу бизнеса, разбира се. 

Така прероденият Хитлер става медийна звезда. 

Не му се налага да играе, той твърдо е решил да се държи точно като самия себе си. Е, малко учудва своите работодатели,че никога не излиза от роля, но пък те са готови да приемат тази странност в името на бързо растящата му популярност. Постепенно при актьора започват да се отбиват лекари и хора от всякакви професии да споделят проблемите в своите области. 

Тази книга не е смешна. За читателите, които очакват фюрерът да попада в комични ситуации заради отдалечеността си във времето, хуморът се изчерпва с някои компютърни неволи и и нтернет недоразумения. Само че – ако Адолф Хитлер не може да си направи електронен адрес, защото всякакви комбинации с името му вече са заети от други потребители – това смешно, тъжно или страшно е? 

Не, това не е смешна книга. 

През 2011 година в Германия Адолф Хитлер говори точно като Адолф Хитлер – за чужденците, за евреите, за абортите, за безпомощността на Европейския съюз, - но това се приема само и единствено като шоу скандал, който продава. А кой се отказва днес от стока, която се продава. Дали е луд, дали е гениален имитатор, дали е фанатичен последовател на нацизма – кой си задава такъв въпрос, ако рейтингът на шоуто расте и носи печалба. Не, в никакъв случай това не е смешна книга за забавление. Тя е брутална книга за размишление. 

Е, има и герои, които не приемат преродения диктатор. Само че той има какво да им каже в своя защита: 

„Г-це Крьомайер, вероятно няма да ви е приятно да го чуете, но знайте от мен, че се заблуждавате и то в много неща. Днес нещата се представят така, сякаш шепа убедени, решени на всичко националсоциалисти са подлъгали цял един народ. Не е съвсем погрешно, такъв опит наистина имаше. През 1923-та, в Мюнхен. Той обаче се провали с кървави жертви. Ето защо потърсихме и намерихме друг път. През 1933-та никой не е овладявал народа посредством пропагандни акции. Беше избран фюрер и то по начин, който може да се нарече демократичен дори в днешния смисъл на тази дума. Беше избран фюрер, който изложи своите планове с неопровержима яснота пред всички. Германците го избраха. Да, дори евреите." 

Както и може да се очаква, прероденият Хитлер получава предложения за участие в партии.

 Но той има свой план: 

„Когато толкова много партии те питат дали не искаш да станеш техен член, най-добре ще е да не пилееш ценността на собствената си личност за други цели, освен за собствените. През 1919-та можех да встъпя в някоя друга партия. Вместо това поех една нищо и никаква малка партия и я преустроих според волята си, което се оказа далеч по-ефективно. В конкретния случай можех да използвам подема от издаването на една книга и стартиращото едновременно с нея ново мое предаване, за да подхвана пропагандна офанзива и да основа движение. На мобилния телефонен апарат ми бяха изпратили няколко проекта за плакати. Измислили са и нов предизборен девиз. Опира се на стари заслуги, на стари съмнения, но съдържа и нещо хумористично-примирително,девизът гласи: Не всичко беше лошо.“

Това е краят на книгата. След съобщаването на девиза на бъдещото политически движение, Хитлер казва и последното изречение в книгата: „Това вече е добра основа.“ 

Точно така: Когато кажеш за едно време, че не всичко е било лошо, това вече е добра основа да се надяваш, че можеш да върнеш същото време.