петък, 26 август 2016 г.

КАКВО ДА СИ КУПИМ ОТ ПРОМОЦИЯТА НА "СИЕЛА"? ИЗБОРЪТ НА СИЛВИЯ НЕДКОВА, ГЕОРГИ ТОМОВ, ЛИЛИЯ ПОПОВА И АНА КЛИСАРСКА




СИЛВИЯ НЕДКОВА 

Отговорна работа е да препоръчваш книги. Споделяш чужди светове. Не всеки има същите очи като теб и рискуваш да го поставиш пред криво огледало.
Но ориентирите са важни. Надявам се да видите в тези книги това, което видях и аз – красотата на добрата литература.

1. „Животът, начин на употреба“, Жорж Перек
Една от най-богатите книги, които съм чела. Пъзел, в който има всичко – език, истории, загадки, въпроси, отговори, свобода, въображение. Книга, която се чете бавно, разгадава се трудно, оставя следи и преподрежда съзнания.

2. „Високите планини на Португалия“, Ян Мартел
Мартел ме превзе още с „Животът на Пи“. Очаквах нещо подобно във „Високите планини на Португалия“. А тя се оказа още по-добра. По-дълбока, по-енигматична, по-философска. Без жокери за читателя, като в първата, но с нишка, която да го преведе през лабиринта. Великолепна книга.

3. "Поп Богомил и съвършенството на страха“, Владимир Зарев
Много писатели са се упражнявали върху богомилството. И винаги са жертвали по нещо – или истината, или художествените стойности на книгите. Най-често – и двете.

Владимир Зарев е безкомпромисен. Това е най-добрата българска книга за богомилството. Казвам го без колебание, този типично български религиозен феномен е сред основните им интереси, така че съм чела много по темата.

Проникновена е, а не сензационно-мистична. Невероятен език, богат и естествен. Структура на повествованието, която е философия сама по себе си. Сюжет, който е допълнение към структурата – изключително силно решение, необичайно, покоряващо.
Препоръчвам с дълбоката убеденост, че тази книга трябва да се прочете от всички. Слагам я до „Антихрист“ на Емилиян Станев.

4. „Белият хотел“, Д.М.Томас
В "Белият хотел" са събрани и адът, и раят - буквално и символно. Абсурдът и реалността си играят на криеница със съзнанието. Нежността и вулгарността - също.  Отново книга-пъзел, но въздействаща директно върху емоциите, извън всеки разум, там където проникват само безкрайното добро и безкрайното зло.

5.„Ритуалът“, Радко Пенев
Майсторски трилър, качествен съспенс, добра историчност. Български отговор на вълната от мистични трилъри, олицетворена от Дан Браун. Радко Пенев е добър в занаята. Умее да разказва, умее да завладява читателя, историята се помни, образите – също. Не пропускайте „Ритуалът“, защото е неизбежно да има продължение.

И една книга ще препоръчам пристрастно.

Редактор съм на „Джендов“ - първият разказ от „Всичките дни“ на Георги Томов. Бях свидетел на процеса на подобряване на суровия писателски материал. Вече знам как добрите писатели превръщат буците въглеродна маса в блестящи диаманти. Прочетете сборника. Наистина си струва.


ГЕОРГИ ТОМОВ, ЛУ КАСИДИ


ПРЕПОРЪЧВАМ – защото съм написал:

1. ВСИЧКИТЕ ДНИ – сборник разкази, 13 броя, разнообразна тематика  с различни редактори.
2. ДОКАТО ДИШАМ (с Дейна Бренченс) – кинематографичен роман в 3 различни стилистики.

ПРЕПОРЪЧВАМ – защото са класика: 

1. ТРЪНСКИ РАЗКАЗИ/БАЛКАНСКА СЮИТА – Петър Делчев  (брат ми е, да).
2. ВОЙНАТА НА ТАРАЛЕЖИТЕ – Братя Мормареви (е, те не са братя).
3. БАРИЕРАТА – Павел Вежинов  - няма нужда от коментар-
4. ОСЪДЕНИ ДУШИ – Димитър Димов – вечна тематика, страхотен майстор.

ПРЕПОРЪЧВАМ – защото са страхотни:  

1. ЕМПАЙЪР ФОЛС – Ричард Русо – една от най-добрите книги които съм чел.
2. БАБА ПРАЩА ПОЗДРАВИ И СЕ ИЗВИНЯВА – Фредрик Бакман – заради погледа към света от вълшебната кула  на 8 годишната възраст.
3. ТЪЖНИТЕ ЖИВОТНИ – Джорди Пунти – страхотни разкази, превод от каталунски.
4. АНГЛИЙСКИ ПАСАЖЕРИ – Матю Нийл - заради прекрасния стил и чудесния превод на Росица Тодорова.

БИХ СИ КУПИЛ – защото са от български автори: 

1. ЩЪРКЕЛИТЕ И ПЛАНИНАТА – Мирослав Пенков – за да разбера как се пише за американския читател.
2. РИТУАЛЪТ – Радко Пенев – защото е нахлуваме с взлом в територията на Людмила Филипова.
3. ОТВЪТРЕ – Радослав Парушев – защото харесвам как пише.

БИХ СИ КУПИЛ – заради страхотните отзиви: 

1. МИНИАТЮРИСТЪТ – Джеси Бъртън – 321 000 бр. на английски, продадени за 2015-та.

2. НОВИ РИМСКИ РАЗКАЗИ – Алберто Моравия.


ЛИЛИЯ ПОПОВА 

Препоръчвам: 

1. Трите романа на Фредрик Бакман - „Брит-Мари беше тук“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Човек на име Уве“. Ако случайно сте живели на пустинен остров напоследък и не сте чували за шведския сърцевед и магьосник на думите (едва 35-годишен в момента), поправете бързо този пропуск. В историите на Бакман има огромни количества нежност, човеколюбие, любов към живота във всичките му измерения, вкус, аромат и липса на фалш, които действат като мощен антидепресант. Без ни на йота да са сладникави. Не са много книгите, които ти създават усещането, че Създателят те докосва, а писателят е само талантливият проводник. Е, това ми се случи и с трите произведения на Бакман. 

2. „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров. Малко съм раздвоена, лично аз мога да "вържа" няколко кусура на дебютния роман на Георги Бърдаров, спечелил първото литературно риалити у нас „Ръкописът“. Обаче! Бих препоръчала книгата с чиста съвест на всички читатели под 35 години, за които войната в Босна е някакво мъгляво събитие от близкото минало. Силен разказ за човешките трагедии, жестокостта, безсмислието и безсилието, които се случваха съвсем в края на XX век, съвсем близо до нас. 

3. „18% сиво“ от Захари Карабашлиев. Първият роман на Захари Карабашлиев излезе преди почти 5 години, а фактът, че още се говори за него потвърждава предвижданията, че ще остане дълго в аналите на добрата българска литература. Кинематографичен, изящен, дълбок. Историята те „хваща“ и те води до края, без много почивки по пътя. А аз вече нямам скрупули да зарязвам книги в началото или дори по средата – времето е твърде малко, за да го губим с посредствени истории от всякакво естество:-)   


Бих си купила: 

1.„Грешките на българските политици“. От Григор Николов. Познавам Гришата като колега журналист от 25 години и винаги го чета с удоволствие. Той има не толкоз често срещания талант задълбочено да проучва историите си и да ги разказва с истинска лекота. Григор Николов посвещава много време за издирване на непубликувани документи от Държавна агенция „Архиви“ и Комисията по досиетата, за да разкаже майсторски  историите на хората, играли ключови роли в развитието на България  от 1941 г. насам. 

2. „Високите планини на Португалия“ от Ян Мартел. Аз често изхвърлям от съзнанието си ненужните ми гигабайти информация, случва се и с книги, които съм прочела ей така, приятно ми е било, но… толкоз. Не такъв е случаят с „Животът на Пи“ – романът е една от тези истории, които издълбават резки в съзнанието и сърцето. Даже не толкоз с историята си, колкото със сламките към отговорите на вечните въпроси кои сме ние и защо сме тук. Затова ще си купя и „Високите планини на Португалия“ – препоръчаха ми я поне трима човека, на чийто литературен вкус вярвам. 

3. „Зимата идва“ от Гари Каспаров. Как Русия отново се плъзна към диктатурата и как Западът в момента плаща цената, защото позволи това да се случи. Ако търсите отговори на въпроса защо светът днес е това, което е (доста по-неприятно място за живот в сравнение с 90-те и началото на XXI век), то ерата „Путин“ в Русия съдържа голяма част от отговорите. Не зная дали световния шампион по шах и дългогодишен критик на руския президент Гари Каспаров ги предлага, но ревютата в западната преса казват, че е така.

4. Вътрешна сигурност. Бягството на Кери 1. Горните избори май показват, че международното положение не ми е безразлично:-) Препоръчвам с две ръце култовия сериал Homeland, и петте сезона. И съм любопитна за предисторията. 


АНА КЛИСАРСКА

1. „Брит-Мари беше тук“. Фредрик Бакман в по-добра форма от „Баба праща поздрави и се извинява“. Ще се влюбите в тази досадна и пълна със стереотипи женица, пък току-виж това разчупило собствените ви предразсъдъци.

2. „Библиотеката на Въглен връх“. Много добро фентъзи от Скот Хокинс, наситено с митологични и библейски препратки. Утопията лесно се превръща в антиутопия, според гледната точка. Все пак дори в тази фиктивна вселена всичко е относително.

3. „Ритуалът“. Изключително четивен роман на Радко Пенев, със стегнато повествование, мистика, сериозна доза екшън и ненатрапчива гордост, че по нашите са се раждали религии. Не помня откога не бях чела български роман, в който да не се набляга на секса като последен спасител на отчаяния писател.

4. „Високите планини на Португалия“. Помните ли „Животът на Пи“? Е, този роман няма абсолютно нищо общо с него, освен, че е написан от същия автор – Ян Мартел. Как да не му се възхити човек на всестранното любопитство!Въпреки че, ако се замисля, има отново много пътуване и пак животното се оказва човечно поне колкото човека. Накратко: книгата рзказва как се лекува скръбта.

5. „Смъртта е занимание самотно“. Съвършено ненужно е от историческа гледна точка да обяснявам защо човек трябва да си купи Рей Бредбъри. Само ще кажа, че преводът е на Жени Божилова.

6. „Светлината, която не виждаме“. Антъни Доер взе „Пулицър“ за тази книга. Написал е нежен роман за грозотата на войната. Дори недобрият превод няма да ви попречи да го харесате.







Няма коментари:

Публикуване на коментар