АНА КЛИСАРСКА
Войната
не ражда герои. Само жертви. Някои повече
увредени, други – по-малко, но всички с
белези, които се предават поколения
напред като рани. А дали децата трябва
да изкупват грешките на родителите си?
Има ли съдба в нишките на историята или
сами контролираме живота си? И дали
наистина всеки нов човек започва отначало
или носи товара на предишните човеци?
Въобще, можем ли да избягаме от историята
или сме обречени да я повтаряме?
Първият
роман на Соня
Тодорова е
посветен на бягащия човек – винаги и
навсякъде. И макар в центъра на историята
й да са бягащите от Холокоста евреи, не
е трудно да направим аналогия с всички
клетници, които търсят спасение в
движението, включително и днешните
бежанци.
Въпреки
че „Перлите на Ади Ландау“ е роман,
който човърка в най-голямата рана на
човешката история – Втората световна
война, лекият език на Соня, липсата на
поза на съдник у разказвача, остроумието
й, истинските истории правят от книгата
увлекателно четиво.
Което силно напомня
на „Крадецът на книги“ по ефирния си
стил.
Трагедиите, неминуеми за всяка
война, не се размахват с назидателно
изпънат пръст. Няма обвинения, нито
подценяване на аудиторията. Животът
продължава и след жестокостите на
войната, а с него – любовта, срещите,
бягствата…
Вероятно
най-голямото богатство на романа са
случките. Книгата проследява няколко
истории, които разказва майсторски и
сладкодумно.
Толкова дефицитни са
книгите с пълнокръвни сюжети в българската
литература!
Огромните
проучвания, които писателката е направила
(вероятно и в изследване на собствените
си корени), със сигурност ще й послужат
и за следващите й романи. Защото колкото
и да бягаш, миналото те преследва, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар