сряда, 14 септември 2016 г.

"ВЪЛЦИ" ПО "ТРЪНСКИ РАЗКАЗИ" - СЛАБА ПОСТАНОВКА, СИЛНА АКТЬОРСКА ИГРА

САВА СЛАВЧЕВ 
























ВЪЛЦИ

по „Трънски разкази” от Петър Делчев
постановка – Диана Добрева
драматизация – Александър Секулов
музика – Петя Диманова
сценография – Петър Митев
костюмография – Диана Добрева
фотограф - Георги Вачев

Участват:

Герасим Георгиев – Геро, Добрин Досев, Ивайло Христов, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Алексей Кожухаров, Димитър Димитров, Троян Гогов,Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Мария Генчева, Анелия Ташева, Русалина Чапликова, Костадинка Аратлъкова, Иван Костадинов



Прочетох „Трънски разкази” на Петър Делчев преди няколко години. След това ги четох в новото издание, заедно с „Балканска сюита”.

Според виждането на Оскар Уайлд, че има три вида книги – тези, които трябва да бъдат четени, други, които трябва да бъдат препрочитани, и трети, които не трябва да бъдат отваряни. Тази книга, според мен, е от втората категория. Тя ти навява не спомени, а усещания, говори за неща, които ние българите носим в себе си и можем да разберем, можем да почувстваме отвъд насладата от доброто писане.

С театралната постановка „Вълци”, чиято премиера се състоя на 12-ти в прекрасния пловдивски театър, нещата сякаш не бяха точно така.

Това е една модерна постановка.


Режисьорката Диана Добрева, според мен удачно, беше заложила на внушения. Играта на актьорите беше наистина добра, имаше много жар, патос и енергия. И все пак останах с противоречиви чувства. Веднага искам да кажа, че диалектът, използван от героите на автора, е особеност, която със сигурност носи затруднения при сценично поставяне. Това е първата трудност. Втората е, че разказите са сравнително самостойни истории, които за целите на представлението са синтезирани в един общ сюжет, като режисьорката, а предполагам и драматурга Секулов в случая, са подбрали някои от брилянтните попадения на Делчев, почти афористични, които са носители на основна тежест на духа на разказите. 

Но това не стига.



Позволявам си да кажа, че аз, като преводач, едва ли бих приел да превеждам „Трънски разкази” или „Възвишение” на Русков. И въпросът не опира до думите или текста. Въпросът е, че не съм сигурен дали бих могъл да предам на чужд език духа и усещанията, които иначе изпитвам при прочита на тези книги на български. Няма да е същото, можем да бъдем сигурни. Това са неща, които не могат да бъдат предадени. Да, това са разкази за бита в трънското село, за глад, първичност, борба за оцеляване, скотска жестокост, разкази за чест и безчестие, любов и липсата й, за бабаитлък, и за безбожие. Липсата на вяра, в голяма степен предопределя поведението на героите. Борбата с животните - вълци, изглежда по-лесна от борбата с вълка, който носим в себе си. Човек без Христос, без вяра, човек на който е отнето божието слово, или просто у него то никога не е било покълнало, се превръща в скот. И вместо любов и ласка, той предлага сопа и отмъщение.



Музиката, с фона  на вълчия вой, ритъмът, на моменти викането на актьорите в бърз трънски диалект, не дава възможност за цялостно улавяне на текста, освен, че общия шум на понякога леко дразни.



Има нещо, което се изплъзва, дори за хора, които познават разказите, да не говорим за незапознатия зрител, който отива на театър и се сблъсква с неща, за които не е подготвен, а доста от тях и го смущават.

Лично аз не успях да намеря онова, което трябва да грабне зрителя и да го закове в залата.

И все пак нека да повторя - актьорският състав е великолепен и наистина дава всичко от себе си. 

2 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Виждам, че авторът на рецензията се е опитал да бъде максимално деликатен, и да намери все пак нещо позитивно в постановката "Вълци"...
    Положил е усилия човекът, да бъде дипломатичен...обааче, с това изобщо не помага! Напротив!
    Създателите на тази театрална постановка тотално са окепазили разкошните текстове на Петър Делчев. "Трънските му разкази" хващат за гърлото..от 1-во четене! (да, тук съм съгласна със Сава, че те попадат именно във 2-та категория на Оскар Уайлд) Разказите са истинско великолепие, и е твърде жалък резултатът, който са сътворили онези, дръзнали да ги представят на Пловдивската театрална сцена. Очевидно - литературата на Петър Делчев не е лъжица за устата им. И не - актьорите съвсем не играха добре! А образът на оригинално изключителния отец Никодим - тук беше по-скоро бурлеска. Кощунство е цялата постановка, помрачаваща прекрасното литературно произведение. Не случайно толкова народ напусна преждевременно залата по време на премиерата.
    Колкото по-скоро слезе от театрална сцена това безумие, толкоз по-добре!
    А "Трънските разкази" - еех, те вече са истинска класика! <3 Великолепни произведения на чудесен писател!
    И нямат никаква нужда от опорочаващо ги възприемане, като горепосоченото театрално недоразумение.

    ОтговорИзтриване