БОРИС АПРИЛОВ - ЛЮБИМИЯТ ПИСАТЕЛ НА НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ

ДЖИНА ВАСИЛЕВА,
дъщеря на Борис Априлов 

Мили деца!

Не зная дали ще повярвате, ако ви кажа, че когато бях дете, в домовете ни нямаше нито телевизия, нито радио, нито дори телефони. Не е за вярване, а?

Ако искахме да чуем някоя приказка – трябваше да помолим мама или татко да седнат до нас и да ни разказват. И когато те предпочитаха да се занимават с други неща, ние със сестричката ми Лора измисляхме разни хитрости, за да ги задържим и да ни разкажат приказките, които са чули от техните родители.

Понякога те свършваха преди да заспим. И тогава се оказа, че нашият татко умее да измисля много интересни приказки, които никой друг родител не знаеше. И те бяха най-хубави, защото никога не свършваха. За да ни приспи, той измисляше нови и нови приключения – все по-интересни.

Понякога страшни, понякога тъжни, но накрая винаги ставаха весели, ние се смеехме като смахнати – и после усмихнати заспивахме, а пред очите ни цяла нощ преминаваха картинките на разказаното.

И понеже искахме пак и пак да чуем една или друга приказка – баща ни започна да ги записва. После да ги печата в списания и книжки, че и други родители да могат да ги четат на децата си. Така се появиха различни малки и не много послушни животинки, които все гледаха да се измъкнат без позволение от дома и да тръгнат да разглеждат Света – който, както знаем, е много по-голямо и интересно място от къщи.

Всички родители искаха да разкажат тези приключения и на своите деца! Изкупуваха книжките и трябваше да ги печатат отново и отново! А татко ни пък пишеше все нови и нови приключения, ту за малкото лисиче Лиско и неговите приятели, ту за шестте пингвинчета, или за други животинки и дечица – и децата винаги с удоволствие слушаха, а после и сами четяха тези приключения от книжките си.

Ето че и в театрите за деца и кукли също започнаха да показват приключенията на немирниците. Дори се появиха и в учебниците, но децата въпреки това обичаха да ги четат!.
Всички, които обикнаха малките немирници, запазиха в домовете си тези книжки и започнаха да ги четат и на своите деца.

Борис Априлов с дъщеря си Джина и двете си внучки.

А в това време вече се появиха радио­апарати, телевизори, дори по телефона можеше да се слушат с часове приказки, така че навсякъде се напълни с малки пингвинчета, лисичета и жабоци, и други невероятни герои от приказките на Борис Априлов.

А сега, когато всички ние сме вече много големи деца, имаме свои деца, че даже и внуци – писателят Борис Априлов вече го няма. Но неговите герои останаха сред нас, понякога затворени между кориците, понякога позабравени...

Джина Василева с дъщеря си Априла.

Но щом някой от нас разтвори старите книжки – те тръгват весели и непослушни, обикалят заедно с нас Света и носят радост и приятелство на всяко дете, което чуе някое от техните весели и смешни приключения.

И ако щете вярвайте! – винаги приказките, разказани и прочетени от мама и тати, гушнати в кревачтето до нас, децата – са много по-хубави и интересни от онези, по телевизията.

И остават с нас завинаги, даже когато тях вече ги няма...

ГЕОРГИ ТОМОВ: Така се случи, че след статията в "какво ДА четем", аз ОТКРИХ истински писателя Борис Априлов, чрез неговата дъщеря, която си е поставила за цел да извади на бял свят неговото позабравено, а и с години недостъпно за читателите разнообразно творчество.

Във Фейсбук и 2 блога на негово име Джина Василева публикува всичко, което намери в архива на писателя, за да бъде достъпно за Четящите същества - както би се изразил авторът на "Страната на Квадратните същества".

Тя дори е издала сама 9 от планираните 12 тома "Избрани произведения", които разпраща на библиотеки и литератори, и на неговите верни почитатели "напук на забравата", както шеговито се изрази.

А във Фейсбук наскоро е публикувала едно свое обръщние към най-младите читатели, или по-скоро слушатели?,

Ако желаете да надникнете в творчеството на писателя, започнал да пише още като ученик, и не спрял да го прави до последните си дни - ето:

ТУК и ТУК