ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ
Изминаха няколко седмици от премиерата и вече мога спокойно
да кажа своето мнение за постановката „Вълци” по „Трънски разкази” в Драматичния театър в Пловдив.
Правя го заради актьорите, които бяха великолепни – искам да
им се извиня, че напуснах залата и града веднага след края и не можах лично да
ги поздравя. Правя го сега – Хора, наистина бяхте на висота!
Пиесата...
На премиерата отидох с осемнадесет души - близки и приятели.
След представлението нито един не ме гледаше в очите. Разбирам ги – те, както и
аз, останахме излъгани. Не ме разбирайте погрешно - постановката не е лоша,
просто не е по „Трънски разкази”. Знаех текста предварително, но режисьорската
интерпретация ме свари неподготвен. Имаше великолепни, дори гениални хрумки.
Твърде е възможно пиесата да си набере награди, да спечели статуи, вазички,
плакети, та и овации по света и у нас. Но не е по „Трънски разкази”.
Бих я определил като
европейски „проект” с елементи на
национално самоотхвърляне.
Не ми липсваше бит и атмосфера, а разбиране на
героите. Те бяха сведени до един многоглав селски идиот. На фона на
зашеметяващата визуализация на режисьорските идеи се открои класическа
творческа немощ в решаването на казуси, заложени от липсата на сюжетна логика.
Като резултат от парадоксалната ситуация диалектът увисна недочут, неразбран,
ненужен. Това сведе "пироните" в текста до глупави клишета.
Изумително блудкавото участие на непрофесионален актьор във възлова роля считам
за директно самопризнание на режисьора в несправяне с предизвикателствата.
Човекът беше стресиран и объркан, което на моменти вършеше работа, но през
останалото време ме караше да свеждам поглед и да си крия очите с ръка.
Най-страшното за мен беше това, което ми каза един приятел: „Измъквах се навън с тълпата след постановката. Хората си говореха къде ще
вечерят, на кого ще се обадят, но никой не обсъждаше пиесата. Нито добро, нито
лошо..."
Уважаеми актьори, не се качих на сцената и не застанах до
вас, когато приемахте аплодисментите – те са си само за вас, за вашите чувства
и болка, вложени в тази постановка на Драматичния театър в Пловдив.
А аз продължавам да се надявам някой да направи пиеса по
„Трънски разкази”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар