ПСИХОЛОГИЧЕСКА ДИСЕКЦИЯ НА ОБИКНОВЕНОТО ЗЛО - "ТИРЗА" ОТ АРНОН ГРЮНБЕРГ

СИЛВИЯ НЕДКОВА

Романът „Тирза“ на Арнон Грюнберг е обявен от критиката в Холандия за „най-значимия роман на 21 век“. Въпреки че е рано за подобни оценки, може да се разбере откъде идва този патос. Психологическата дълбочина, до която е стигнал Грюнберг, наистина е изключителна.

Има нещо особено в холандската литература, нещо дистанцирано-лирично, което едновременно с това е студено и сурово. Грюнберг копае в човешкото съзнание почти по същия начин като Херман Кох, с някакво омерзение и любов към героите си едновременно.

Хората, които тази книга разнищва – и главния герой, и останалите – са сякаш съблечени от кожите си, плетеница от странни нерви и мускули, същите като нас, а всъщност непознати.

Най-тъмното, най-трудното за признаване, най-мерзкото в човека – това е обект на изследване на Грюнберг. А това, което открива, е толкова човешко, че е вплетено дори в митологията.

Сюжетът на „Тирза“ е едновременно простичък на ниво история и дълбоко сложен на ниво човешка психология. Митът за Ифигения и Медея в едно – един от първичните кодове. Атавистичното желание, останало от зверовете, преди човешкото – да унищожиш децата си, за да съхраниш себе си. Цивилизацията позволява безкрайно много интерпретации на тези митологеми. А вариативността на човешката психика, която се подчинява на предцивилизационните си инстинкти, е огромна.

Грюнберг ни превежда през съзнанието на скучноватия, досаден и несимпатичен литературен редактор Хофмейстер с откровеността на патолог. Пътешествието през човешката душа е като пътешествие от Европа до намибийската пустиня – пътят, който героят извървява в романа в търсене на дъщеря си. От цивилизацията към нейния извор, към началото. От подредения свят – към хаоса. Връщането назад е деградивно, то убива – буквално и метафорично.

Холандският писател е успял да определи границите на новия фашизъм, който не е групов, не е националистически, а индивидуалистичен. Имагинерните врагове вече не застрашават обществото, а личността. Защитата срещу тях е разрушаването, алиенацията, пълното отричане от социалната адекватност. Това е обратното на еволюция, деградация на психологическо ниво, която засяга не примитивите, а точно най-цивилизованите.

И в крайна сметка, когато искаш да се отървеш от капана, в който те е поставил всевластният индивидуализъм, трябва да откъснеш част от себе си, сам да прегризеш плътта си. Като звяр, който няма друг избор.

Пълната липса на емоция – позитивна или негативна – в повествованието е точният начин да се постигне онова ниво на омерзение у читателя, което е възможно само при дистанцирането на автора. Потресът от разголените души на героите е толкова силен, защото не е натрапен. В лабиринта на злото, покрито с лустрото на нормалността, читателят броди сам. И ужасът идва от това, че вярва безпрекословно на всичко, което вижда.

„Тирза“ е роман за катакомбите на съзнанието и подсъзнанието. Ако обичате Кох, подгответе се за още по-дълбок потрес. Но е сигурно, че ще искате още от Грюнберг и се надявам, че издателство „Колибри“ няма да закъснеят и със следващия превод.