сряда, 5 октомври 2016 г.

ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ: ПИЕСАТА "ТРЪНСКИ РАЗКАЗИ" НЕ Е ПО "ТРЪНСКИ РАЗКАЗИ"

ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ 

Изминаха няколко седмици от премиерата и вече мога спокойно да кажа своето мнение за постановката „Вълци” по „Трънски разкази” в Драматичния театър в Пловдив. 

Правя го заради актьорите, които бяха великолепни – искам да им се извиня, че напуснах залата и града веднага след края и не можах лично да ги поздравя. Правя го сега – Хора, наистина бяхте на висота!


Пиесата...


На премиерата отидох с осемнадесет души - близки и приятели. След представлението нито един не ме гледаше в очите. Разбирам ги – те, както и аз, останахме излъгани. Не ме разбирайте погрешно - постановката не е лоша, просто не е по „Трънски разкази”. Знаех текста предварително, но режисьорската интерпретация ме свари неподготвен. Имаше великолепни, дори гениални хрумки. Твърде е възможно пиесата да си набере награди, да спечели статуи, вазички, плакети, та и овации по света и у нас. Но не е по „Трънски разкази”.



Бих я определил като 


европейски „проект” с елементи на национално самоотхвърляне. 


Не ми липсваше бит и атмосфера, а разбиране на героите. Те бяха сведени до един многоглав селски идиот. На фона на зашеметяващата визуализация на режисьорските идеи се открои класическа творческа немощ в решаването на казуси, заложени от липсата на сюжетна логика. Като резултат от парадоксалната ситуация диалектът увисна недочут, неразбран, ненужен. Това сведе "пироните" в текста до глупави клишета. Изумително блудкавото участие на непрофесионален актьор във възлова роля считам за директно самопризнание на режисьора в несправяне с предизвикателствата. Човекът беше стресиран и объркан, което на моменти вършеше работа, но през останалото време ме караше да свеждам поглед и да си крия очите с ръка.



Най-страшното за мен беше това, което ми каза един приятел: „Измъквах се навън с тълпата след постановката. Хората си говореха къде ще вечерят, на кого ще се обадят, но никой не обсъждаше пиесата. Нито добро, нито лошо..."

Уважаеми актьори, не се качих на сцената и не застанах до вас, когато приемахте аплодисментите – те са си само за вас, за вашите чувства и болка, вложени в тази постановка на Драматичния театър в Пловдив.

А аз продължавам да се надявам някой да направи пиеса по „Трънски разкази”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар